fbpx
  • Oбразование, изкуство и спорт | Education, arts and sports

Казвам се Ина Чернева и имам удоволствието да съм учителката по керамика в Център „Дарба”. Керамиката, освен основното ми занимание, е и голямата ми любов и страст, която открих преди почти 13г. От малка имам порива да се занимавам с всякакви изкуства и съвсем целенасочено посещавах най-различни арт школи. Това предначерта целият ми път на обучение. Наравно с керамиката, в Националната художествена академия изучавах и педагогика, така се сдобих с педагогическата си квалификация.

По време на практиките открих огромното удоволствие, което ми носи да предавам своите умения на хората. И така вече 10г.

Керамиката сама ме намери. Бях едва на 5 години, когато родителите ми ме записаха за първи път в школа при професионална художничка. Още тогава започнах да експериментирам с разнообразие от материали и изразни средства включително и глина. В средното си образование се насочих към графичния дизайн. Това обаче е работа основно на компютър. Творческа е, но доста по-заседнала. А аз съм динамичен човек – обичам разнообразието, обичам контакта с хората и не си представях да прекарам живота си седнала зад бюро. И така рязко смених специалността.

Родителите и учителите ми ме насърчаваха да опитвам нови неща и да се изразявам с различни материали. Същото нещо в момента се старая да предам на учениците си и най- вече на децата.

Работата с ръце – да създаваш нещо от “парче кал, парче земя”, което в последствие можеш да използваш като чиния, като чаша е уникално. Освен по керамика, водя и различни други занимания в моето ателие като рисуване, приложни изкуства.

Има модели и автори, които следя. Човек, за да е актуален, тъй като и аз самата правя свое изкуство, трябва да е наясно с тенденциите. Но всеки трябва да намери своя собствен стил, своя почерк. На мен лично ми допадат по-природни, по-натурални форми. Не толкова перфектното, прецизното, което сме свикнали да си купим от магазина. Допадат ми несъвършенствата, стига да не са свързани с функционалността. Те придават чар, естественост, подчертават ръчната изработка, уникалността.
Няма възрастова граница за заниманията с керамика. И малки и големи имат нужда да създават и какво по-хубаво да го правят с този природен, натурален материал! При малките деца обаче е важна ролята на родителя – да насочи, да възпита потребността на детето към изкуство в каквато и да е форма. Всеки един от нас се ражда с желанието да се изразява творчески. Най-малките ми ученици са на годинка-годинка и нещо, като разбира се препоръчвам родителят да е с тях по време на заниманията.

Керамиката учи на търпение. Глината е естествен, природен продукт, но има специфики при технологията на обработка. Всички деца обичат да рисуват, изрязват, апликират, но допирът до живия материал е различен. Той живее чрез ръцете ти, чрез теб. Почти няма изделие, дори най-мъничкото, което да може да се завърши в същия ден. Трябва да вложиш старание във всеки един отделен етап и процес, докато изобщо можеш да видиш краен резултат. Затова заниманията с керамика са много подходящи за хиперактивни деца, защото тя е много поглъщаща. Освен търпение и фокус, тя дава и момент на релаксация.

Едно е да мачкаш пластелин или моделин, които са изкуствено създадени. Друг е усетът да работиш с глина. Тя е терапевтична, релаксираща, отпускаща. При децата развива сръчност, координация на ръцете, фина моторика, креативното мислене, въображението. Не е нужно да си художник. Всеки може да се изрази с този материал и да създаде някакво произведение на изкуството. В керамиката е важно да имаш едни богати познания върху процесите, етапите на обработка, какво е пещ за керамика, специалната глина, боите за декорация. В другите форми на художественото изкуство взимаш боята и, дали ще е върху лист или платно, веднага виждаш цвета, виждаш формата. Докато тук магията се случва в пещта. Затова ти трябват познания опит. Тук идва моята роля на учител – да ги предам. Това се случва постепенно. Докато изработваме нещо аз обяснявам кое как и защо се случва, а не само под формата на суха теория. Моите часове винаги за забавни. Слушаме музика, говорим помежду си, обсъждаме теми, свързани с изкуството. Това, че и по възраст съм близо до децата помага много на общуването ми с тях. Аз съм спокойна натура, не съм строга, не правя забележки. Нямам проблем и с дисциплината, защото самото занимание обединява децата.

Пожелавам на учениците си да бъдат много щастливи, да не спират да творят и да изразяват себе си. Чрез изкуството се срещам с толкова много готини хора, с тях се зареждаме с позитивна творческа енергия и сме готови да я предадем нататък!

Повече информация за ателиетата по керамика и приложни изкуства можете да намерите тук.

   

   

Други статии:


%d блогъра харесват това: